Сирената вие, майката и детето не трепват
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
4 юли 2022 година
Стоя си аз на балкона, пуша, стартира да вие сирената. Долу пред блока една майка с момиченце търпеливо чака, до момента в който малката се наиграе с металните колчета-ограничители на паркинга.
Дребосъчето е на към годинка и половина, върви още нестабилно – цялостно обаяние в розова дрешка.
Сирената изви – майката не трепна даже, дребната също. Изучава внимателно нещо по тези железа.
Пуша и си мисля: аз самата нито един път не съм се спуснала в скривалището през цялата война. Нито в Харкив, нито в Днипро.
С мозъка си разбирам, че това е подвигът на идиота. Но аз имам опрощение: моето куче, доберман. Как да слезеш с него в мазето? Там има деца, котки, дребни кучета.
От другата страна, мисля си аз, пушейки, дали бих се спускала в мазето (тук, в релативно спокойния Днипро) в случай че нямах куче?
Честно, не съм сигурна.
Защото, да вземем за пример, ти седиш, работиш, съсредоточаваш се. Или готвиш борш, който веднага ще заври. Или сортираш медикаменти, миеш си косата… не знам – режеш нокти на кучето. И изведнъж – стоп! – остави всичко и тичай. Това просто те вбесява.
А когато това става по три пъти дневно?!
Аз разбирам, че това нещо лети и в последна сметка някъде ще се приземи. Но някак си не ти се желае да се откъснеш от обичания си сериал, в този момент е най-интересното!
Все още пуша. И не преставам да мисля. А в случай че с мен имаше ето такова знамение в розова дрешка, дали бих хукнала към укритието? Вероятно да.
Ключовата дума е „ евентуално “.
Странни хора сме ние, украинците.
Глупави? Като че ли не, като че ли всичко разбираме, оценяваме всички опасности.
Мързеливи? И това не е, толкоз работа вършим всеки ден. Гледам своите доброволци – че от тях можеш да заредиш цяла електроцентрала.
Може би нашият украински геном съдържа дефицит на веществото, което отговаря за самосъхранението?
Вчера по малкия екран демонстрираха сюжет с немски пожарникар, пристигнал в Харкив да оказва помощ на сътрудниците си. Излизайки от пожарната, той си поставя три (ТРИ!) бронежилетки.
Те са тежки и неуместни, на улицата и по този начин е горещо, на пожара е просто адска горещина, само че все едно - той всеки път си поставя по три.
А харкивският пожарникар, млад мъж и сътрудник на германеца, в интервюто разказа, че той е готин пич, суперпрофесионалист, само че си поставя по три жилетки. И се изкиска.
Слушайте, в този момент ще кажа нещо еретично: а, може би, таман тази наша… специфичност (търсех прилична дума) ни дава опция да побеждаваме? Да вървим против вражеските танкове без оръжие, да носим мини с голи ръце, да израждаме родилки под ракетните удари?
Помните ли 2014 година, Майдан, откакто „ беркутовците “ („ беркут “ – украинските войски със особено предопределение – бел. прев.) пребиха нашите студенти? На следващия ден на площада излязоха десет пъти повече хора!.
Тоест, разбирате ли, руско-беларуската формула „ тези ще ги смажем, а другите ще се уплашат и няма да излязат “ при нас сработи тъкмо наобратно.
И още, напълно несъмнено, при нас работи и нашата параноична жадност за независимост. Когато от всяка ютия ти звучи: „ не подценявайте сигналите на въздушната паника, спускайте се в скривалищата “, ти, опърничаво, все пак не трепваш и оставаш там, където си – сиреч „ не ми казвай, какво да върша! “:-).
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
4 юли 2022 година
Стоя си аз на балкона, пуша, стартира да вие сирената. Долу пред блока една майка с момиченце търпеливо чака, до момента в който малката се наиграе с металните колчета-ограничители на паркинга.
Дребосъчето е на към годинка и половина, върви още нестабилно – цялостно обаяние в розова дрешка.
Сирената изви – майката не трепна даже, дребната също. Изучава внимателно нещо по тези железа.
Пуша и си мисля: аз самата нито един път не съм се спуснала в скривалището през цялата война. Нито в Харкив, нито в Днипро.
С мозъка си разбирам, че това е подвигът на идиота. Но аз имам опрощение: моето куче, доберман. Как да слезеш с него в мазето? Там има деца, котки, дребни кучета.
От другата страна, мисля си аз, пушейки, дали бих се спускала в мазето (тук, в релативно спокойния Днипро) в случай че нямах куче?
Честно, не съм сигурна.
Защото, да вземем за пример, ти седиш, работиш, съсредоточаваш се. Или готвиш борш, който веднага ще заври. Или сортираш медикаменти, миеш си косата… не знам – режеш нокти на кучето. И изведнъж – стоп! – остави всичко и тичай. Това просто те вбесява.
А когато това става по три пъти дневно?!
Аз разбирам, че това нещо лети и в последна сметка някъде ще се приземи. Но някак си не ти се желае да се откъснеш от обичания си сериал, в този момент е най-интересното!
Все още пуша. И не преставам да мисля. А в случай че с мен имаше ето такова знамение в розова дрешка, дали бих хукнала към укритието? Вероятно да.
Ключовата дума е „ евентуално “.
Странни хора сме ние, украинците.
Глупави? Като че ли не, като че ли всичко разбираме, оценяваме всички опасности.
Мързеливи? И това не е, толкоз работа вършим всеки ден. Гледам своите доброволци – че от тях можеш да заредиш цяла електроцентрала.
Може би нашият украински геном съдържа дефицит на веществото, което отговаря за самосъхранението?
Вчера по малкия екран демонстрираха сюжет с немски пожарникар, пристигнал в Харкив да оказва помощ на сътрудниците си. Излизайки от пожарната, той си поставя три (ТРИ!) бронежилетки.
Те са тежки и неуместни, на улицата и по този начин е горещо, на пожара е просто адска горещина, само че все едно - той всеки път си поставя по три.
А харкивският пожарникар, млад мъж и сътрудник на германеца, в интервюто разказа, че той е готин пич, суперпрофесионалист, само че си поставя по три жилетки. И се изкиска.
Слушайте, в този момент ще кажа нещо еретично: а, може би, таман тази наша… специфичност (търсех прилична дума) ни дава опция да побеждаваме? Да вървим против вражеските танкове без оръжие, да носим мини с голи ръце, да израждаме родилки под ракетните удари?
Помните ли 2014 година, Майдан, откакто „ беркутовците “ („ беркут “ – украинските войски със особено предопределение – бел. прев.) пребиха нашите студенти? На следващия ден на площада излязоха десет пъти повече хора!.
Тоест, разбирате ли, руско-беларуската формула „ тези ще ги смажем, а другите ще се уплашат и няма да излязат “ при нас сработи тъкмо наобратно.
И още, напълно несъмнено, при нас работи и нашата параноична жадност за независимост. Когато от всяка ютия ти звучи: „ не подценявайте сигналите на въздушната паника, спускайте се в скривалищата “, ти, опърничаво, все пак не трепваш и оставаш там, където си – сиреч „ не ми казвай, какво да върша! “:-).
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ